ILIYA STEFANOV v. BULGARIA

Judgment Date22 May 2008
ECLIECLI:CE:ECHR:2008:0522JUD006575501
Respondent StateBulgaria
Date22 May 2008
Application Number65755/01
CourtFifth Section (European Court of Human Rights)
CounselRUNEVSKI N.
Applied Rules5;5-1;5-1-b;6;6-1;8;8-2;8-1;13;29;29-3;41
<a href="https://international.vlex.com/vid/convenio-europeo-libertades-fundamentales-67895138">ECHR</a>



© Министерство на правосъдието на Република България, mjs.bg. Разрешението за повторно публикуване на този неофициален превод е предоставено единствено за целите на включването му в базата данни HUDOC на ЕСПЧ.


© Ministry of Justice of the Republic of Bulgaria, mjs.bg. Permission to re-publish this non-official translation has been granted for the sole purpose of its inclusion in the Court’s database HUDOC.



ПЕТИ СЪСТАВ





ДЕЛО: ИЛИЯ СТЕФАНОВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ



(Жалба № 65755/01)





РЕШЕНИЕ





СТРАСБУРГ



22 май 2008 г.





ОКОНЧАТЕЛНО



22/08/2008



Това решение може да претърпи редакционни промени.

По делото Илия Стефанов срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващо в състав::

Пеер Лоренцен (Peer Lorenzen), председател,

Снежана Ботушарова (Snejana Botoucharova),

Карел Юнгвирт (Karel Jungwiert),

Райт Марусте(Rait Maruste),

Ренате Йегер (Renate Jaeger),

Марк Вилигер (Mark Villiger),

Изабел Берро Льофевр (Isabelle Berro-Lefèvre), съдии,

и Клаудия (Claudia Westerdiek), секретар на отделението,

След като обсъди въпросите в закрито заседание, проведено на 29 април 2008 г. постановява следното решение, което беше прието на посочената по-горе дата:



ПРОЦЕСЪТ

1. Делото е заведено по жалба ( № 65755/01) срещу Република България, подадена в Съда на основание на член 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи ( "Конвенцията") от г-н Илия Павлов Стефанов , български гражданин, роден през 1967 г., живущ в София ("жалбоподателят"), на 19 декември 2000 година.

2. Жалбоподателят се представлява пред Съда от г-н Н. Руневски, адвокат, който практикува в София. Българското правителство ("Правителството") се представлява пред Съда от техния представител, г-жа М. Коцева, от Министерството на правосъдието.

3. Жалбоподателят твърди конкретно, че извършеното претърсване и изземване в офиса му е незаконно и неоправдано, че неговият мобилен телефон е подслушван незаконно, и че той не е имал ефективни средства за правна защита по отношение на тези действия.

4. На 3 октомври 2005 г. Съдът решава да уведоми правителството за жалбата. Съгласно разпоредбите на член 29 § 3 на Конвенцията, решава да разгледа жалбата по същество, едновременно с нейната допустимост.

ФАКТИТЕ

I. ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО

5. Жалбоподателят е практикуващ адвокат. Той е член на Софийската Адвокатска Колеги от 1994 г. насам. Неговият офис е разположен в центъра на гр. София.

6. На 23 ноември 2000 г., лицето - Р.С. внася жалба във Второ РПУ - София. Той твърди, че предния ден, 22 ноември 2000 г., е отвлечен от няколко лица, които работят за бившия му работодател, компанията МИГ Груп АД. Той е отведен при лицето г-н K.Г., служител на тази компания, който заплашва него и семейството му с насилие, поради невъзстановяването на пари, които дължи на дружеството. По-късно той е отведен в офиса на жалбоподателя, където е принуден да подпише писмено уверение за плащане на пари, както и договор за предаване на своя автомобил. Всички тези документи са изготвени от жалбоподателя.

7. На 24 ноември 2000 г., жалбата на г-н Р.С. е насочена към Първо РПУ в София, където на 29 ноември 2000 се открива наказателно разследване срещу неизвестен извършител относно твърденията за изнудване в съгласно член 214, ал. 1 от Наказателния кодекс 1968 .

8. Около обяд на 29 ноември 2000 г., полицията довежда г-н K.Г. и две други лица за разпит. За ареста на г-н K.Г. е информиран жалбоподателят, който е юридически съветник на МИГ Груп АД. Той се обажда на полицейския служител, отговарящ за случая като предлага да сътрудничи, като отиде в полицейското управление.

9. Жалбоподателят отива в полицейското управление около 14 часа на 29 ноември 2000 година. След като влиза в сградата, е отведен в помещение, в което вижда няколко други лица, призовани за разпит, и не му се позволява да си тръгне. Въпреки това, не е издадена заповед за арестуването му, а в 16:00 часа полицията решава да задържи г-н K.Г. и другите две лица, за двадесет и четири часа.

10. Между 18:30 ч. и 19:00 ч. на същия ден, служителят, отговарящ за разследването разпитва жалбоподателя като свидетел. Жалбоподателят заявява, че познава г-н Р.С., тъй като той е служител на МИГ Груп АД. Въпреки това, той заявява, че не го е виждал на 22 ноември 2000 г. и напълно отрича твърденията, че на този ден г-н Р.С. е принуден да подпише някои документи в офиса на жалбоподателя. Той казва също, че има компютър в офиса си и че г-н K.Г. е негов клиент. След разпита на жалбоподателя, му е позволено да напусне полицейското управление.

11. В 20:00 ч. на същия ден, няколко полицейски служители запечатат вратата на офиса на жалбоподателя и поставят стража пред вратата.

12. Жалбоподателят твърди, че малко след това, мобилният му телефон е подслушван, за което свидетелства постоянен шум по линията. Правителството отрича това, като заявява, че следственото дело не съдържа никакъв документ, свързан с подслушване. В подкрепа на това, те правят опис на всички документи по преписката.

13. В 14:40 ч. на следващия ден, 30 ноември 2000 г. полицейски служител, отговарящ за случая организира очна ставка между жалбоподателя и г-н Р.С., в качеството им на свидетели, с цел да се елиминират различията между техните версии за събитията от 22 ноември 2000 година. Двамата поддържат своите оригинални версии. Очната ставка завършва в 14:45 часа.

14. В 16:00 часа на 30 ноември 2000 г. полицейският служител, отговарящ за случая изисква от Софийския окръжен съд заповед за обиск на офиса на жалбоподателя. Той заявява, без да дава допълнителни подробности, че въз основа на наличните доказателства има основания да се смята, че обектите и документите, които ще бъдат от значение за разследването, могат да бъдат намерени там. Той също така заявява, че предложеното претърсване ще се извърши същия ден.

15. Към 16:30 ч. същия ден, дежурният съдия в Софийския окръжен съд, като прави преглед на доказателствата, събрани до този момент, издава заповед за обиск на офиса на жалбоподателя. Приема, че има доказателства, достатъчни да се даде възможност на съда да направи правдоподобно предположение, че в офиса се намират обекти, които ще бъдат от значение за делото. По-конкретно, на жертвата на твърденията за престъпление е дадена информация за офиса и се твърди, че доказателствата за това престъпление може да се намерят там.

16. Между 18:30 ч. и 21:40 ч. на същия ден, полицейският служител, отговарящ за делото, подпомогнат от други двама полицаи, изпълнява заповедта за обиск на офиса на жалбоподателя. Те изземват компютър, монитор, принтер и други периферни устройства, тридесет и три дискети, парче хартия с отбелязани регистрационни номера на пет моторни превозни средства, както и сертификат от езикова школа, за завършен курс от г-н Р.С. по английски и немски език. Компютърът и дисковете са намерени на бюрото срещу входната врата, а някои документи са намерени в шкаф за папки до прозореца. Претърсването се извършва в присъствието на двама поемни свидетели, съседи на жалбоподателя. Жалбоподателят пристига на място след началото на претърсването. Полицията съставя протокол, съдържащ опис на конфискуваните предмети. Протоколът е подписан без коментар от поемните лица. Жалбоподателят вписва, че се противопоставя на претърсването, тъй като то е извършено в нарушение на Закона за адвокатурата от 1991 г. (вж. точка 25 по-долу).

След претърсването, офисът на жалбоподателя е запечатан.

17. На 6 декември 2000 г., служителят, отговарящ за случая, се обръща към експерт да определи дали твърдият диск на иззетия компютър и дискетите съдържат файлове, които имат връзка с разследването. Той предоставя компютъра, с всичките периферни устройства и дискети на експерта. На 15 декември 2000 г., експертът информира служителя, че въпреки, че е претърсил съдържанието на твърдия диск и дискетите със специална програма използваща ключови думи, не е намерил такива файлове.

18. Междувременно, на 13 декември 2000 г., жалбоподателят иска от прокуратурата да върне конфискуваните от него вещи.

19. На 5 февруари 2001 г., прокурор от Софийската районна прокуратура решава да прекрати разследването. Той преценява, че въпреки мерките, които са предприети, самоличността на предполагаемите извършители не е установена. Той също така нарежда, компютърът, мониторът, принтерът, периферните устройства и дискетите на жалбоподателя да му бъдат върнати.

20. На 2 март 2001 г., жалбоподателят иска от председателя на Софийския градски съд да го информира дали между 1 октомври и 31 декември 2000 г., съдът е издавал заповед за подслушване на някой от неговите телефони. В писмо от 6 март 2001 г., председателят на Софийския градски съд казва на жалбоподателя, че искането му е оставено без последствие, тъй като неговият правен интерес в тази област следва да е удовлетворен от съществуването на Закона за специалните разузнавателни средства от 1997 г. и член 111 и следващите от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) от 1974 г. (вж. точка 26 по-долу).

II. РЕЛЕВАНТНОТО ВЪТРЕШНО ПРАВО И ПРАКТИКА

A. Претърсване и изземване в рамките на наказателно производство

21. Член 134 § 1 от НПК, в сила към въпросното време, предвижда, когато има достатъчно основание да се предполага, че в някое помещение или лице се намират предмети или книжа, които могат да имат значение за делото, да се извършва претърсване за откриването и изземването им.

22. Съгласно член 135 § 1 от НПК, в сила към въпросното време, претърсване и изземване в досъдебното производство се извършват с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд. Заповедта е издадена в извънсъдебно производство, без...

To continue reading

Request your trial

VLEX uses login cookies to provide you with a better browsing experience. If you click on 'Accept' or continue browsing this site we consider that you accept our cookie policy. ACCEPT